За утеха на останалите ми мечти
за утеха на сърцето ми в което си Ти,
присядам отново на брега на морето,
а то, усмихнато, но гордо поглежда небето.

Сякаш отказва да ми подаде ръка,
но пък дава ми знак с една вълна, :)
която догонвам като последна мечта
донесла ми ангелски крилца да летя.

Отпускам соленото си тяло на пясъка топъл,
притварям очи и вече чувам Твоя вопъл.
Полегна до мен, прошепвайки слова красиви
АХ, толкова сложни, скъпи с нищо незаменими!

Възвишаваш ме, спирам да дишам - не смея!
Само търся твойте устни с моите да слея,
горещи от страст, а ти огнено - разпален
търсиш ме неустоимо за този миг астрален!

Отварям очи със сълзи от вълната солени,
решила да ни догони, а и вече уморени...
Щастливи двама, отново седим на морския бряг,
потъваме в омагьосан, приказен залез до мрак.