Долу,до морето на самия бряг
плаче безнадеждно стар и тъжен рак
целият в пясък,с рачешки сълзи
плаче и назад пълзи.

Смешно седмокрачи-връща се назад
там кадето беше неговият свят.
Някъде остана осмият му крак-
може би ще го намери пак.

Пее в ушите му нощният всемир
затова загуби пак ориентир.
Смахнат и назадничав,стар и демоде.
И не знае вече накъде.

Как да се завърне в своето преди,
нежни водорасли,сребърни звезди
златни-златни рибки в синята вода
там при свойта млада свобода.

Мъничко момиче с грейнали коси
храбро се навежда,за да го спаси.
Иска да го скрие,взела го в ръка,
в свойта малка шапка с козирка.

Ах,неблагодарник!Ах,че будала!
Ах,какви големи остри щипала!
Болен,стар и тъжен...ала туй е блъф!
Пръстчето е цяло в кръв!

Мъничко момиче,бързо го хвърли!
Той си заслужава да го заболи.
Запрати го право в синята вода.
Нека умре на свобода.

Нека там остане...нека там заспи.
Пръстчето в морето бързо потопи!
Никому не казвай...времето тече...
Ето идва твоето момче.

НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ